Мартин Димитров: Пактът „Евро плюс” носи много заплахи

Не може премиерът да подписва подобен ангажимент без проведен дебат в българския парламент, това заяви председателят на СДС след среща в Народното събрание между Синята коалиция, КНСБ, КТ "Подкрепа", КРИБ и БСК .

Като основни заплахи лидерът на СДС посочи невъзможността на България да бъде гарант, както и това, че не може ЕС да решава данъците, доходите и пенсионните реформи в страната. България трябва да защитава националния си интерес, призова Мартин Димитров.

Не може най-бедните страни в ЕС да платят сметката на богатите, такъв ангажимент с Пакта Евро Плюс не можем да поемем и има вероятност България да не го ратифицира, добави съпредседателят на Синята коалиция.
Сега някои страни няма да ратифицират пакта и се надявам България да бъде между тези страни, каза още Димитров. Ако има корекции в Пакта може и да се замислим, но ако не паднат някои ангажименти, като прословутите 6 млрд.евро, с които се натоварва страната ни в бъдеще, очаквам още кризи, подчерта той.

За съжаление присъединяването ни към този пакт Евро Плюс става при ратификацията в НС с обикновено мнозинство, каза Мартин Димитров. Моментът е твърде отговорен, за да бъде премълчан, посочи той визирайки плахата позиция на БНБ като напомни успоредно с това несъгласието с основните моменти в Пакта на финансовото министерство.

Димитров поиска от Министерството на финансите и от БНБ да дадат публична оценка за Евро плюс. СК поиска пактът да не бъде ратифициран от парламента.

Ощетена е не само България, но и всички източноевропейски страни, изрази позицията на организацията си и Огнян Донев, председател на КРИБ. Не можем не само да поемем, но и да изпълним някои от фигуриращите в Пакта ангажименти, каза той. Не трябва да се отнемат едни от малкото конкурентни преимущества на нашата икономика като ниското данъчно облагане например, категоричен бе Донев.

С основните си разпоредби Пактът нарушава сфери на национален суверенитет на страните, които го подкрепят, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота е неприемливо, уточни той. Второто несъгласие е свързано с политиката по доходите и обвързването им с производителността на труда в Пакта, което предполага спирачка, ризница върху българския работник, ако той не е произвел достатъчно, заяви Димитров.

Ако се съгласим с Пакта рискуваме да изпитаме дестабилизация и да бъдем в предверието на ЕС като най-бедната страна, присъедини се с негативната си оценка към партньорите и експертът от КТ "Подкрепа" Мика Зайкова. Не искаме да оставаме на дъното на европейските таблици, допълни тя.

Споделяме изказаните съмнения, за нас не е ясна рамката на финансовата ангажираност на нашата страна, каза и Димитър Бранков, зам.-председател на БСК, който на практика се солидаризира с мнението на останалите партньори в срещата. В допълнение - няма да имаме и ясна перспектива за икономически растеж на страната ни, ако участваме и приемем безрезервно мерките от Пакта, отбеляза той. Бранков припомни,че не е чул да има ясен дебат по тези теми в отделните парламентарни комисии.