Борис Марков: СДС стана буфер на десни активни борци. Стига вече!

Интервю на председателя на Изборния щаб на СДС за в-к "24 Часа"

- Г- н Марков, за кого гла­сувахте на президентския балотаж?

-  Не гласувах. Аз съм бургаски жител и трябва­ше да пропътувам 800 км, за да си дам гласа.

- А иначе щяхте ли да се вслушате в призива на Иван Костов да гласувате за Росен Плевнелиев?

- Нямаше да се вслушам в призива на Иван Костов и щях да гласувам за Росен Плевнелиев.

- Какво се случи с предиз­борните ви заклинания, че всъщност сте дясната алтер­натива на ГЕРБ? Участието и представянето на СДС в президентския вот свърши­ха чудесна работа на упра­вляващата партия.

- Има 2 основни причини резултатите на Румен Хри­стов да бъдат такива. Едната е липсата на увереност и ка­тегоричност в изразяването на позициите. Той потъна. И втората е етикетът „Човек на ДПС", който му бе зале­пен още преди вътрешните избори. Той бе опроверган, но късно. Не смятам обаче, че резултатът на Румен Хри­стов олицетворява подкре­пата за СДС.

- Звучи като да си измива­те ръцете с него.

- Точно обратното. Някой друг реши да си мие ръцете с него. И това повлия на ре­зултата.

- Кой друг?

-  Чувам подмятания, че трябвало еди-кой си да е кан­дидатът и не знам какво да се е случило.

- Вие сте шеф на предиз­борния щаб в СДС, не си ли отчитате   стратегически   и политически грешки?

-  Основна грешка, в това число и моя, е липсата на ка­тегоричност в позициите на нашия кандидат. Тя

щеше да го измъкне от затъмнението

-  Не мобилизирахте до­ри твърдите десни избира­тели,  които гласуваха в предварителните   избори на Синята коалиция. Кой ще поеме отговорността за това?

- С нетърпение очаквам Националния съвет на 22 ноември, когато ще бъдат представени анализите и ще се видят причините за резултата.   Само   тогава може да се носи отговор­ност.

- Вие лично ще подадете ли оставка? Или като ли­дера Мартин Димитров ще искате вот на доверие от съпартийците?

- Вотът ще бъде към ця­лото ръководство, което включва и мен. Аз съм го­тов с моя анализ и очаквам с нетърпение много въ­проси, на които да отгово­ря.

- На кой въпрос нямате търпение да отговорите?

-  Например да разкажа хронологията на събития­та в десницата през по­следните 6 месеца. Как бе­ше формирана коалиция­та за тези избори и през какви етапи премина изди­гането на президентската кандидатура и провежда­нето на кампанията.

- Вие   я   зачеркнахте преди изборите.

-Кои?

СДС.

-Как?

-  Като се коалирахте в последния момент с Бакърджиев и Софиянски и се записахте в ЦИК с тях, а не с Иван Костов и ДСБ. Така Синята коалиция се разпадна.

- Ще кажа само, че пове­че от три месеца ДСБ отказваха да излъчат вицепрезидент.Истинският проблем пред традиционната стара десница са поразителните прилики с традиционната стара левица. В десницата се създават активни борци, както едно време в БКП. Това са хора, които винаги смятат, че някой им е длъ­жен за нещо. Че нещо им е гарантирано и само тяхно­то мнение е меродавно.

Сега е много лесно да се говори, че СДС е прогони­ло едни и е разписало с дру­ги. Само че по време на кампанията СДС се пре­върна в един парламентьор. И през цялото време бях с усещането, че от една­та страна преговарям с Пенчо Кубадински, а от другата - с Милко Балев. Те се държаха така, сякаш имат зад гърбовете си не партии, а империи. Затова съм убеден, че днес десница­та има своите активни бор­ци. Които спират нейното развитие.

Имаше само два варианта за явяването ни на изборите. Широко дясно обединение със старите лица или широ­ко дясно обединение без тях. Избрахме първия вариант и заключението е ясно - десни­цата няма бъдеще и перспек­тива, ако остане с активните си борци начело.

Затова оттук нататък пред нея има два пътя. Да се развива като БКП или нано­во, на чисто, с нови лица и идеи.

- Кои са активните борци?

-  Не изключвам и СДС. При нас също има такива. Но в конкретния случай ви­зирам преговорите с ДСБ и потенциалните    партньори към онзи момент. Нещата се сведоха до „Ако този не се оттегли, аз няма да си играя". А СДС трябваше да топи планини от его.

- Понеже всичко ми звучи като „Костов е виновен", не­ка цитирам Петър Москов от ДСБ. Той каза, че на пре­зидентските избори се е до­казало едно - че и събиране­то на „едни добри хора без Иван Костов" също не пече­ли доверие.

- За щастие заедно с прези­дентските избори бяха про­ведени и местни. Ако първи­ят резултат е категорично лош, то втория бих опреде­лил като много добър. Ако Найден Зеленогорски беше спечелил Плевен, щеше да е отличен.

Трябва да се гледа цялата картина. И ако се твърди, че едни стари муцуни не са до­несли нищо без Иван Ко­стов, нека видим София, Пловдив, Варна. Местната кампания там бе изцяло до­минирана от Костов и ДСБ. Не виждам някакви блестя­щи резултати. В същото вре­ме имаме кандидати, които спечелиха още на първи тур -в Кюстендил, в Пазарджик, в Монтана. Имаме силни ре­зултати в Пловдив-област. Запазваме позиции в Сви­щов, в Петрич. Имаме про­бив на изцяло ново място -Карлово. На всички тези хо­ра как не им повлияха старите муцуни?

Издъхна и тезата, че при оттегляне на Софиянски ще се случи страшен бум на Прошко Прошков. Видя се, че Софиянски не взе почти нищо.

-   Какво  означава прео­смисляне на партньорствата, каквото обеща Мартин Димитров?

- Вече казах. Очевидно ня­ма път за развитие със ста­рите лидери.

- Продължавате сами?

- Това е една от опциите, която в момента смятам за най-полезна. И за СДС, и за ДСБ.

-  Край на Синята коали­ция?

-  Начинът, по който тя функционира, няма как да убеди десния избирател, че от нея може да се роди нещо ново, смислено и прогресив­но.

- Мартин Димитров приз­на, че Надежда Михайлова щеше да вземе повече гласо­ве от Румен Христов. Съгла­сен ли сте?

- Нали ви казах, че и в СДС има активни борци, на които също трябва да се правят ре­веранси...

- С нея вероятно нямаше да си подарите гласовете на Меглена Кунева.

-  Анализите показват, че ако сме подарявали гласове,то е било на Росен Плевне­лиев. Нищо не сме подарили на Кунева.

-  Добрите резултати по места не са ли повече заслуга на мажоритарните кандида­ти там, отколкото на пар­тиите ви?

- Не отричам. Но те са на­ши кандидати. И не са стари муцуни, а просто силни лич­ности. Това ме подсеща за друго. На какво се дължи силният резултат на ГЕРБ? Бойко Борисов в момента е един­ственият политически ли­дер, който излъчва сила и увереност. Аз съм убеден, че много хора не харесват по­литиката на ГЕРБ. Но дори когато греши, лидерът им го прави с такава увереност, че хората интуитивно го предпочитат за водач

- Прав и когато съгреши дори?

- Изглежда уверен, дори когато греши. Хората ве­че не избират между ляво и дясно. Те гласуват за сила и увереност. Спреш ли да ги излъчваш, в политика­та преставаш да съществу­ваш.Сега се говори за нов двуполюсен модел - ГЕРБ срещу БСП.ГЕРБ и БСП могат да са два полюса само на стар акумулатор

И да ги свържеш на късо, пак не се знае ще прехвръкне ли искра. Няма два по­люса, има един ярък лидер, около който всички грави­тират. И в зависимост от конюнктурния интерес правят редица компроми­си, за да продължат като мушици да са в орбитата на тази лампа.

Ярко доказателство за това е например Румен Петков, който без никакъв свян подкрепи в Плевен кандидата на ГЕРБ. Само заради личната си болка и амбиция Найден Зелено­горски да не е вече кмет.

Същото се отнася и за ДПС. Уж са категорично против ГЕРБ. А със серия малки действия от типа на милувки и целувки насочи­ха вота по такъв начин, че да не режат пътеките си за взаимодействие с ГЕРБ.

-  Не правите ли вие съ­щото, като допускате Бо­рисов да ви измете от дяс­ното?

- Казвам пак - няма ляво и дясно. Има един откроя­ващ се лидер. Цялата кар­тина няма нищо общо с принципите на политиче­ския живот. ГЕРБ допусна­ха редица крупни грешки за 2 години. Това не събуди никакъв протестен вот.

Ако в десницата не си да­дем сметка, че трябва да избираме между активните борци или нов и чист път, та дори и сами, няма да ни бъде. Всички други ком­промиси са със скритата идея една групичка да си преживява в политиката

-  Примиренчески звучи това, което ме подсеща за думите на Надежда Михай­лова,   че   президентските избори за СДС са купен мач. Продадохте ли СДС?

- Румен Христов бе кан­дидатът, който изискваше най-малко компромиси от цялата разпиляна десница. Затова решихме да видим възможно ли е това обеди­нение на десницата, за кое­то се говори от 10 г. Или всъщност само си приказ­ваме, за да си поддържаме посоката за никъде. Румен е работил с всички лидери, затова имаше малки мост­чета към всеки от тях. Но се доказа, че тези хора и тяхната   "гениалност"   не позволиха това да се случи. Същото е било в БКП, ко­гато  комунизмът е  про­цъфтявал. Някой си зане­съл храна на партизанин и смята, че следващите 40 го­дини народът му е длъжен. СДС и десницата не трябва да вървят по пътя на БКП.

-  С други думи, ще се вслушате в призива на Ко­стов да сложите край на ек­спериментите?

- При това на всички ек­сперименти.

Интервю на Калина Влайкова