Позиция на Надежда Нейнски oтносно Мeждинния доклад на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка

Докладът констатира отдавна известни за хората в България факти: проблеми в борбата с корупцията и организираната престъпност, критики към ВСС, купуване на гласове и фалшификация на изборите, проблем с даренията в МВР. Към това вече логично се добавя и отсъствието на „устрем към реформи” и наличие на „политическа воля”.

Когато използваш езика на войната, когато институциите и най-вече Народното събрание действат под команда, когато управляваш със скрито и нелегитимно мнозинство, когато излъчваш непредсказуемост към партньорите си в ЕС и към чуждестранните инвеститори, няма как да получиш политическо доверие. В България такова поведение може и да има успех, но в Европа буди недоумение.

За мен сериозно безпокойство се крие освен в констатираните факти, и в коментара на правителството. Основният извод според премиера е, че правителството е несправедливо набедено от опозицията и от евродепутатите. Така излиза, че евродепутатите на опозицията се ползват с по-голямо доверие в Брюксел от министрите и лично от премиера. Ако това е вярно, тогава проблемът на правителството е много по-голям.

Напомням също, че в ЕК работят с факти, а не с доноси. Така че никой, дори и най-злонамереният критик, не може да подмени сериозния анализ на ситуацията в доклада.

През юли миналата година премиерът коментира предходния доклад на ЕК така: „Като цяло, това е поздравление за мен, ЕК е на мнение, че българското правителство демонстрира трайна политическа воля да продължи стратегията си за провеждане на реформи”.

Ако използвам все по-актуалната напоследък  футболна терминология, ще кажа, че отпадането на „устрема за реформи” и „политическата воля” от днешния доклад е жълт картон за правителството.

А премиерът по-добре знае, че без радикални действия по констатираните от ЕК проблеми в доклада, след жълтия картон следва и червен.