„Умни” финансови регулации поиска Надежда Нейнски

Финансовите регулации трябва да са "умни", да насърчават поемането на риск от страна на предприемачите, но да не позволяват колективизация или размиване на отговорност по отношение на потенциалните рискове. За това апелира президентът на Съюза за малки и средни предприятия към ЕНП Надежда Нейнски на форума

"Kолапсът на Lehman Brothers и опасностите за малките инвеститори: швейцарският  казус", организиран от Съюза за малки и средни предприятия към ЕНП.

Целта му бе да разгледа идеи за системните ползи, произтичащи от ефективни процедури на фалит.

„Фалитът трябва да се подразбира като естествена част от бизнес цикъла - процес, който трябва да накара законодателите да проектират рамки, позволяващи честно, бързо и ефективно разпореждане. Тази идея е особено практична за нуждите на малките и средни предприятия, които разчитат на бързо правораздаване и прозрачност на законодателните процеси”, каза при откриването на форума Н. Нейнски. Тя обърна внимание и на желанието на държавата всеобхватно да регулира, което според нея създава порочен кръг от ерозиране на системата чрез създаване на все повече административна тежест.

Специалният гост на форума професор Кристиан Хофман от университета на Св. Гален доразви тезите на Нейнски. Според него основополагащата идея на ефективните процедури за фалит е, че не трябва да заявяват и дори да загатват за поведение на регулатора и държавата, различни от базисните за пазарната икономика. Той спомена, че под натиска на общественото мнение и за да избегнат трудно политическо решение, регулаторите могат избирателно да решат да нарушават правилата.

Дебатът беше поставен в контекста на академична статия и на малко познат у нас казус, произтичащ от фалита на Lehman Brothers и задълженията на швейцарското им подразделение. Четири години по-късно нито един инвеститор не е успял да достигне до уреждане на претенциите си по инвестициите в това швейцарско подразделение.

Надежда Нейнски сподели, че смята този феномен на неуреждане на поети задължения за особено опасен. Системният риск в условията на криза се оказва неконтролируем, а публичните институции също демонстрират подобни уклони - например българската държава по отношение на задълженията за обществени поръчки и Европейският Съвет по отношение на задължения към европейския бюджет.

„Законодателите в позицията си на независими и безпристрастни, трябва да изграждат доверие, а не да го рушат”, отбеляза още Нейнски. Според нея, еднократните и едностранчиви актове се натрупват количествено и променят качествено възприятието за ефективност на регулаторната рамка.

Повече информация за академичното изследване (на немски)