Александър Йорданов

МОИТЕ АКТИВНОСТИ 32

На сутрешното парламентарно заседания взех участие в дебата относно предстоящия преговорен процес с цел изграждане на ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия след Брекзит. Встъпително изложение направи главния преговарящ за Брекзит от страна на Европейския съюз Мишел Барние. Акцент в повечето изказвания бяха евентуалните проблеми в подготвяното Търговско споразумение. Ето защо в моето изказване се опитах да обърна внимание на друг важен въпрос. В рамките на регламентираната 1 минута за изказвания, заявих следното:

„Между нас и Великобритания тепърва ще има проблеми. Вече е ясно, че те ще проличат още в преговорите за търговското споразумение. Но те не трябва да се отразят на общите интереси и политика в сферата на сигурността и отбраната. Необходимо е да засилим сътрудничеството си в рамките на НАТО, като единствената в момента организация гарант на европейската, а и на световната сигурност. Трябва да координираме позициите си с Великобритания по отношение на външната политика – имам предвид съществуващите горещи или замразени конфликти като руската агресия срещу Украйна, кризата в Сирия, напрежението в Близкия изток, политиката на Иран, тероризма.

Повече на: https://www.facebook.com/profile.php?id=100002064935050&eid=ARDiaJAE7FfbfQ6lRvrUP-nxjSgkjBjkFsszhKabrHiO5KXctFPO6iy_SKa3AEtqgYZS_HP0tozeqUh3

Новината е от вторник 28 януари, но едва днес смогвам да й обърна внимание. Защото британците с техния Брекзит ми загубиха времето. Тръгнаха си за своя остров със Споразумение, за което трябва да са ни благодарни. Но поведението на някои от тях в пленарна зала на Европарламента в Брюксел, когато се гласуваше това споразумение, бе отвратително. Имам предвид начинът по който се държаха кокорбашиите на Брекзит, крясъците им, грозните им подвиквания, фукнята с националното им флагче, антиевропейското им говорене. Грозно държане, което за пореден път ме убеди, че няма нищо общо между онази аристократична Англия, за която сме чели в романите и днешните английски политици популисти, които по-скоро приличаха на футболна агитка. Жалко, защото пак ще опрат до нас, до Европейския съюз. Затова пък нашите аплодисменти на благододарност заслужиха онези британски евродепутати, които до последно изпълняваха своите задължения, работеха отговорно в парламентарните комисии и за които Брекзит е тежка политическа грешка. Дано те успеят в следващите години да обяснят това на сънародниците си. А и животът, убеден съм в това, си знае работата. Той ще постави
джонсъновци и фараджовци на мястото им – извън политикатаНо новината, която привлече вниманието ми е, че депутатите в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с гласуване на втори тур, с обикновено мнозинство, са избрали за заместник председател Пьотр Олегович Толстой – ръководител на руската делегация и заместник-председател на руския парламент. Той е печално известен у нас.  Българомразец е и е антиевропеец. А парадоксът е, че е избран да ръководи институция, която има задължението да отправя препоръки в областта на човешките права и да защитава основни демократични ценности. Каква е обаче „препоръката“ от избора на руския депутат?

През юни миналата година депутатите от ПАСЕ разрешиха на руската делегация да се върне обратно в Асамблеята, т.е. възстановиха нейното членство. А тя бе отстранена от работата й преди пет години, когато по заповед на руския президент Владимир Путин бе осъществена военна инвазия срещу Украйна и анексирана украинска територия – полуостров Крим. ООН осъди тази агресия. Осъдиха я Европейският съюз, САЩ, Канада и всички останали демократични държави.  Въведени бяха санкции на „ръководителите“ и ятаците на агресорите. Но и до днес в Донбас и Крим, окупаторите нарушават човешките права и свободи. Същото е и в самата Русия, където нарушаването на гражданските права и свободи е ежедневие, включително правото на опозицията да участва в избори. В Русия се преследват и задържат без причина представители на граждански организации, задушава се гласът на медиите. Това е същата Русия, която от десетилетия

изпраща у нас свои шпиони и организира  шпионска мрежа от българи, готови да предадат отечеството ни

И го предават. У нас, за тази им антибългарска дейност вече открито се пише и говори. Но и трябва да се противодейства. Тия шпиони един по един трябва да ги изхвърляме от държавата си. Правим го напоследък,  но е необходимо да продължим да го правим, както се изразяват дипломатите, със завидно постоянство.

С говореното си днешният руски заместник-председател на ПАСЕ срами знатен род, ако е вярно, че потеклото му отвежда към световноизвестния руски писател Лев Н. Толстой. Почти всяка негова публична проява е скандална. Едно от последните му изказвания доведе до реакция от страна на посолството на Държавата Израел. Защото  бе възприето като антисемитско. Последва опит за обяснение и извинение. Куриозен бе случаят, когато през април 2018 г. в  разговор в студиото на телевизионния канал „Русия 1“, Пьотр Толстой препоръча на руснаците вместо да купуват „скъпите“ американски лекарства, да си поддържат здравето с родния „боярышник“. Точните му думи бяха: „Варете дъбови кори, пийте глог“. Какво разбраха руснаците от това послание не знам, но е факт, че сума ти народ се изпонатрови, а имаше дори и смъртни случаи от пиене на евтиния козметичен лосион „Боярышник“,съдържаш „безплатен“ метанол. Което пък ни припомни трагичната съдба на 190-те съветски окупатори, надигали в Бургас през септември 1944 г.бидон с метилов спирт. Тогава 42 от тях обръщат петалата. Но дори и

на тези пияндури сме издигнали паметник и ги броим като жертви на войната

Което ме кара да повторя за кой ли път, че е време да се освестим.

На 19 декември 2016 г. Пьотр Толстой, тогава все още кандидат за депутат от партията на Владимир Путин „Единна Русия“, в отговор на репортер на Българската национална телевизия, пожелал му да води „доброжелателна политика към България“, отвърна цинично и нагло:
„Разбира се. Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме“.
По този повод тогава „Зюддойче цайтунг” коментира: „Проблемът  не е, че някой иска да купува България. Проблемът е, че има кой да я продава. При това евтино.” И направи извод: „Превземането на България е в напреднал стадий“

На скандалното изявление на Пьотр Толстой реагира министърът на външните работи Даниел Митов. Но руският политик всъщност само повтари традиционна за руснаците

реч на омразата срещу България

Тя се съдържа още в известната руска поговорка за кокошката, която не е птица, както и България не е чужбина за руснаците. Да ни сравняват с кокошка си позволяват само те – „братушките“. Но нима има разлика между търговския подход спрямо нашата страна на депутата Толстой и написаното от руския историк и дипломат Алексей Татищев преди близо 130 години:
“ Цел на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна“ България, а разделяне даже на днешното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ШИРОКАТА ПОЛОСА ОКОЛО ЧЕРНО МОРЕ, КОЯТО РУСИЯ МОЖЕ ДА НАСТОЯВА ДА ОСТАВИ ЗА СЕБЕ СИ. С други думи, ние сме в правото си да постъпим с България…така както постъпихме с Полша, да я разчленим, разграбим, да я изтрием от лицето на земята, за наказание на всички племена населяващи Изтока…“

Пьотр Толстой преди три години демонстрира антибългаризъм, който е традиционно присъщ на руснаците. И също традиционно е съчетан с антиевропеизъм. Макар че прапрадядото, когато остава за известно време в Париж, пише в едно от своите писма: „главното е социалната свобода, за която в Русия нямах даже и понятие“.  Какво „понятие“ за Европа има днес депутатът Толстой, според когото тя все „не разбира Русия“?  Но какво по-точно ние, европейците, трябва да разбираме на тая Русия? Нали виждаме, че отново е зинала срещу нашия свят. Явно пак не и стига територията, та затова и на нашата българска земя е хвърлила зъл поглед?
Руското мислене не се е променило след „промените”. За руснака България продължава да бъде задължена му с нещо територия. В масовото руско мислене

ние не сме европейска държава, а „тяхна”,

както „техни” са Украйна, Беларус, Молдова, Армения и Грузия. Това неоимперско мислене е отвратително. Но за съжаление то владее не само кремълските управници. Има го в главите на милиони обикновени руски хора. Защото именно те подкрепят агресивната днешна политика на своя президент. Те го крепят на власт. И така сами се изолират от нормалния свят, от света, който още преди век и половина е впечатлил другия Толстой. Но не спират да ламтят за българска земя, за български имоти. Защото сме европейска земя. А руснаците, които много любят своята „широка страна моя родная“, както се пее в песента, мило и драго дават да избягат от нея, до Лондон, Париж и Ню Йорк да стигнат, че и в България да се заселят. И политиците им са същите. На думи много патриотично го раздават, а на практика гледат колкото се може по-скоро да измъкнат децата, родата и парата от Русия. И да ги пренесат нейде там, в „лошия Запад“.

Новината, която коментирам, е наполовина добра. Българските представители в ПАСЕ не са взели участие в гласуването на кандидатурата на Пьотр Толстой за заместник-председател на тази престижна парламентарна институция, в която е представена т.нар. Голяма Европа. Много по-добре би било да бяха гласували против кандидатурата му, но приемам и неучастието им в гласуването за правилно поведение.
Една по-твърда и категорична позиция проявена днес спрямо Русия утре ще бъде, сигурен съм в това, оценена положително от руския народ. Защото и той мечтае за свобода, и той иска да живее нормално. Но милиони руснаци не смеят да кажат това открито. Още е силен споменът за царящия и унищожаваш човека

страх по време на болшевишкия режим

Руските управници от векове не могат да му осигурят свободен и достоен живот за руския народ. И все някой друг им е крив. Все им пречи международното положение. Дори и днес, когато светът е толкова близо, че чрез интернет влиза буквално във всеки дом, отново към винтовките посягат, както се пее в популярната им песен: „само с винтовка в ръка руснакът може да види чужда страна“.
Време е толстоевците да се кротнат и да не продумват срещу България. Отдавна е време руският президент да се извини на България и на българите за злото, което ни е сторила съветската армия през миналия век, за окупацията на страната ни. Владимир Путин трябва да го направи, защото Русия е наследник на Съветския съюз. Останалите бивши съветски републики, днес независими държави, изобщо не се гордеят, че са били такива републики. Те са осъдили болшевишкото време в своята история. И тъй като сега гледам, че отново пушилка се вдига около българския президент, е добре той добре да размисли и да не хуква към Москва за 9 май.  Не му ли стигат „домашните“ проблеми, че „парад на победата“ му трябва?
На 9 май на Червения площад сюрия толстоевци ще дрънкат парадно оръжие, забравили най-важното, а именно, че войната носи само страдания. И не е за парад. Щом са загинали хора няма победа. Няма мъртви победители. Смъртта е загуба, а не победа. И не се ходи на парад на смъртта. А се пали свещ в църква, на гроб.
Утре е 1 февруари, Денят за почит и памет, за признателност към жертвите на престъпния комунистически режим у нас, наложен в условията на съветска окупация. Искрено се надявам, че най-после президентът ни ще се сети да почете паметта на мъчениците „осъдени“ от незаконния т.нар. Народен съд и избити на тази дата преди 75 години.

Склонете глава, Радев! На колене!

И знайте, че за комунистическите престъпления няма давност и прошка. И най-малкото което утре можете да направите е да строите своите гвардейци пред Мемориала на жертвите на комунизма в столицата. Венец да поднесете. Чест на достойните синове на България да отдадете. Така се прави в Европейския съюз, в демократичния свят. И тогава такива като депутатът Толстой или „оня“ Решетников, ще стоят далеч от България и няма да смеят да гъкнат дори.

Публикувано във Фактор бг

МОИТЕ АКТИВНОСТИ 24

Колкото и да звучи странно, но е факт: когато самолетът закъснява, денят е успешен. Такъв беше вчерашният ден за България в Европейския парламент. А самолетът за Брюксел наистина закъсня с близо час, но българските евродепутати, с малки изключения, бяха навреме на работното си място. Предстояха две важни заседания. Първото бе Конференцията посветена на механизма за сътрудничество и проверка за България, който в доклада на Директора на Генералния секретариат на Европейската комисия Уилям Слийт, се препоръчва да бъде преразгледан. За участие в нея в Брюксел бяха пристигнали вицепрезидентът Илияна Йотова, настоящият и новоизбраният главен прокурор – Сотир Цацаров и Иван Гешев, Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков и съдията от Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев.

Конференцията бе организирана от колегата от ГЕРБ Емил Радев, залата бе препълнена, интересът, включително и на медиите, бе голям. Имаше достатъчно време за дискусия, така че всеки който желаеше можеше да зададе и най-неудобните въпроси особено на тези от участниците, чиито имена всекидневно се спрягат в България, а срещу някои от тях имаше дори организирани протести. Но каква бе моята изненада, когато констатирах, че точно критиците на Цацаров и Гешев не се явиха на конференцията.

Продължава на: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2639942742751198&id=100002064935050

МОИТЕ АКТИВНОСТИ 23

Вчера в Европейския парламент се проведоха гласувания по различни въпроси – от положението в Боливия до осъждането на неотдавнашните действия от страна на Руската федерация срещу литовски съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването на трагичните събития от 13 януари 1991 г. във Вилнюс; от тревогата за критичното състояние на климата и околната среда до присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола. Гласувани бяха и други резолюции. При всяко гласуване проличават не само партийните, но и националните различия по даден проблем. Депутатите са свободни в акта на гласуването си, но пренебрегването в дадена област или проблем на националната позиция, одобрена от национален парламент или правителство, не прави добро впечатление. Всъщност няма формални гласувания в Европейския парламент. Всяко гласуване е израз на политически светоглед, на партийна ангажираност, на национална позиция. В Европейският парламент няма побеждаващи и губещи. Приетите документи не са закони, но съдържат в себе си възможността на националните парламенти да ги превърнат в закони или да променят националното законодателство според препоръките в тях. С други думи има съществена разлика между правата на депутатите в националните парламенти и правата на евродепутатите. Първите законодателстват, а вторите – насърчават, предупреждават, изразяват тревога, осъждат, обръщат внимание по въпроси, които те смятат, че са важни за всички европейци и изобщо за хората по света.

А СЕГА МАЛКО ИСТОРИЯ.

На 11 януари 1991 г. във Вилнюс, столицата на Литва, нахлу бронирана десантна съветска военна част. Тя атакува телевизионната кула и сградата на Комитета за радио и телевизия. При атаката загинаха 14 души, а близо 800 бяха ранени. Неколцина депутати от СДС внесохме декларация, с която осъдихме съветската агресия. Тя бе обсъдена в Комисията по външна политика и след дълги дебати се постигна съгласие за един „по-мек“ вариант. На 16 януари по време на 82-то заседание на 7-то ВНС в 20:40 ч. Стефан Савов прочете от парламентарната трибуна тази декларация пояснявайки, че тя е израз на постигнат компромис между политическите сили в Комисията по външна политика. От текста бе отпаднал изразът „осъжда агресията“ и бе заменен с „разтревоженост”, „обезпокоеност” и прочие. Парламентът прие декларацията, но 64 народни представители от БСП гласуваха против, а 39 се въздържаха. Те не можеха дори дипломатично да кажат дума „накриво” на Съветския съюз, макар агресията да бе престъпен факт. Тази история има продължение.

През септември 2009 г. литовския парламент одобри поправки към наказателния кодекс на страната, с които въведе наказателно преследване за всички, които отричат или оправдават съветската агресия срещу Литва. Литовското законодателство преследва участвалите в агресията руски и беларуски военни, включително и с европейски заповеди за издирване и задържане. За литовците Съветският съюз винаги ще бъде държава окупатор и агресор. Към политиката на Кремъл те винаги ще се отнасят резервирано. Целта на руския десант на 11 януари 1991 г. във Вилнюс бе да се спре литовската независимост. Агресиите на Москва си приличат,защото се осъществяват по един и същ сценарий, който цели да спре нормалното развитие на страни и народи, да заглуши техния независим глас, да не допусне да се отклонят от съветската (руската) „зона на влияние”. За тази агресивност на Кремъл има различни обяснения – народопсихологически, идеологически, геополитически и стратегически. Обикновено истината черпи аргументи от всички тях. Безспорно е обаче, че руските политици, които не могат да подредят и оправят „като хората”, собствената си държава, обикновено поглеждат с хищни очи към съседни и чужди държави. Това бе специфичен феномен на съветската некадърност, а днес и на руската такава. Все в чуждото окото им е хвърлено. Но пък периодично историята ги сваля на земята. Точно това се случи, когато се разпадна СССР и изчезна от картата на света.

На 27 март 2019 г. Окръжният съд на Вилнюс постанови решение, в което Дмитрий Язов, бивш министър на отбраната на СССР, Владимир Усхопчик, бивш командир на Вилнюския гарнизон на Съветската армия, Михаил Головатов, бивш командващ специалните сили на КГБ, и 64 руски, белоруски и украински граждани бяха признати за виновни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, заради участието си в съветското нападение на 13 януари 1991 г. във Вилнюс. Подсъдимите получиха присъди лишаване от свобода до 14 години.
Според Русия съдебният процес е бил „политически мотивиран“ и е „опит за пренаписване на историята“, а между юли 2018 г. и април 2019 г. Следствената комисия на Руската федерация започна няколко наказателни производства срещу литовски съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването или постановяването на решението по т.нар. Дело 13 януари.

С приетата вчера Резолюция Европейският парламент застана на страната на Литва и осъди образуваното от руските правораздавателни органи наказателно производство и предприетите действия срещу литовските длъжностни лица като незаконни и в явно нарушение на принципите на правовата държава.

Гласувайки за тази резолюция аз изразих солидарност с Литва, с усилията на литовското правителство да разкрие фактите по трагедията от 11 януари 1991 г. Резолюцията призовава руските органи да оттеглят своите обвинения, а държавите членки да повдигнат този въпрос, когато общуват с руски политици.

Това бе важната вчера за мен резолюция и аз, напълно убеден в необходимостта от нея, я подкрепих. Сега чета, че у нас тя не се коментира, а повече се обръща внимание как са гласували българските евродепутати по резолюциите относно критичното състояние на климата и присъединяване на ЕС към т.нар. Истанбулска конвенция. Не одобрявам и двете резолюции.

Първата, за климата, истеризира проблема и го стоварва главно върху нас, европейците. В нея има много зелен екстремизъм, левичарско-либерални деструктивни идеи. Не случайно германските депутати аргументирано възразяваха на понятието „извънредно положение”, с което се описва днешната ситуация с климата в Европа. Положението е тревожно, предизвиква безпокойство, нуждае се дори от спешни действия, но не е „извънредно”. Далеч по-извънредно е то в Китай или Индия, но там такива резолюции няма да приемат и през следващите 50 години. А става дума за близо 3 милиарда население. Има в тази резолюция и безумни текстове от типа на този, който предвижда всички законодателни предложения в областта на климата да целят ограничаване на нарастването на температурите до 1.5 градуса по Целзий до края на столетието. Това са зелени фантасмагории. Пожелавам на днешните депутати да са живи до края на века, за да измерят резултата от гласуването си.

Ние, депутатите от ЕНП, настоявахме в резолюцията основното да бъде необходимостта от спешни мерки за ограничаване на въздействието върху климата на определени дейности, но без въвеждане на „извънредно положение”. Но загубихме гласуването. Същевременно като български евродепутат имам отговорност да не гласувам срещу интересите на моята страна. Затова и не мога да гласувам всяка зелена идиотия, която би създала допълнителни проблеми на българската икономика и респективно на хората в България, само и само след 80-години да спрем термометъра на мистичните 1,5 градуса. Няма да го спрем ние. Китайците могат да го спрат. Но зелените не атакуват комунисти. Не атакуваха те и режима на братята Кастро в Куба, който не даваше на кубинците да карат нови автомобили и старите им таралясници и до днес бълват дим чак до Маями. Чужд ми е зеленият екстремизъм, защото във всяка човешка дейност трябва да има разум и нормалност. Резолюцията бе приета и без моя глас.

Гласувах и против Резолюцията за присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола. Причината е повече от ясна. Тази конвенция противоречи на българската конституция. Българският конституционен съд има решение, в което се казва, че „въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.”
Това е целият проблем, защото в израза в конвенцията: „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“) става дума не за „пол“ като биологична категория, а за „пол“ („gender“) като социална функция. Така тя разделя биологичното и социалното измерение на пола и „излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид”. Но затова вече е говорено и писано достатъчно. Насилието трябва да бъде осъждано не по полов признак, а именно като насилие срещу човек – бил той жена, мъж или „хермафродит”, казано с думите на големия ни поет. Щом е човек и има упражнено срещу него насилие, то трябва законите на страната да санкционират това насилие. В България има такива закони.

СДС има ясна позиция по темата с Истанбулската конвенция и аз се придържах към нея. Избран съм за евродепутат от десни избиратели на които всякакви либерално-левичарски уклони и джендър залитания са им чужди. В случая постъпих според собствените си разбирания и според позицията на своята политическа сила. А те съвпадат и с позицията на България.

Толкова за вчерашния ден. А в понеделник в Европейския парламент ще се проведе конференция относно равносметката от Механизма за сътрудничество и проверка за България. В нея ще участват вицепрезидентът Илияна Йотова, главният прокурор Сотир Цацаров, зам.-главният прокурор Иван Гешев, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, представляващият Висшия съдебен съвет на Република България – Боян Магдалинчев, представители на Европейската комисия и членове на Европейския парламент. Със сигурност ще има какво да се коментира. Европарламентът работи. Депутатите също. Има гласувана Европейска комисия. България е част от най-добрият възможен днес свят.