Александър Йорданов

МОИТЕ АКТИВНОСТИ 24

Колкото и да звучи странно, но е факт: когато самолетът закъснява, денят е успешен. Такъв беше вчерашният ден за България в Европейския парламент. А самолетът за Брюксел наистина закъсня с близо час, но българските евродепутати, с малки изключения, бяха навреме на работното си място. Предстояха две важни заседания. Първото бе Конференцията посветена на механизма за сътрудничество и проверка за България, който в доклада на Директора на Генералния секретариат на Европейската комисия Уилям Слийт, се препоръчва да бъде преразгледан. За участие в нея в Брюксел бяха пристигнали вицепрезидентът Илияна Йотова, настоящият и новоизбраният главен прокурор – Сотир Цацаров и Иван Гешев, Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков и съдията от Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев.

Конференцията бе организирана от колегата от ГЕРБ Емил Радев, залата бе препълнена, интересът, включително и на медиите, бе голям. Имаше достатъчно време за дискусия, така че всеки който желаеше можеше да зададе и най-неудобните въпроси особено на тези от участниците, чиито имена всекидневно се спрягат в България, а срещу някои от тях имаше дори организирани протести. Но каква бе моята изненада, когато констатирах, че точно критиците на Цацаров и Гешев не се явиха на конференцията.

Продължава на: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2639942742751198&id=100002064935050

МОИТЕ АКТИВНОСТИ 23

Вчера в Европейския парламент се проведоха гласувания по различни въпроси – от положението в Боливия до осъждането на неотдавнашните действия от страна на Руската федерация срещу литовски съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването на трагичните събития от 13 януари 1991 г. във Вилнюс; от тревогата за критичното състояние на климата и околната среда до присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола. Гласувани бяха и други резолюции. При всяко гласуване проличават не само партийните, но и националните различия по даден проблем. Депутатите са свободни в акта на гласуването си, но пренебрегването в дадена област или проблем на националната позиция, одобрена от национален парламент или правителство, не прави добро впечатление. Всъщност няма формални гласувания в Европейския парламент. Всяко гласуване е израз на политически светоглед, на партийна ангажираност, на национална позиция. В Европейският парламент няма побеждаващи и губещи. Приетите документи не са закони, но съдържат в себе си възможността на националните парламенти да ги превърнат в закони или да променят националното законодателство според препоръките в тях. С други думи има съществена разлика между правата на депутатите в националните парламенти и правата на евродепутатите. Първите законодателстват, а вторите – насърчават, предупреждават, изразяват тревога, осъждат, обръщат внимание по въпроси, които те смятат, че са важни за всички европейци и изобщо за хората по света.

А СЕГА МАЛКО ИСТОРИЯ.

На 11 януари 1991 г. във Вилнюс, столицата на Литва, нахлу бронирана десантна съветска военна част. Тя атакува телевизионната кула и сградата на Комитета за радио и телевизия. При атаката загинаха 14 души, а близо 800 бяха ранени. Неколцина депутати от СДС внесохме декларация, с която осъдихме съветската агресия. Тя бе обсъдена в Комисията по външна политика и след дълги дебати се постигна съгласие за един „по-мек“ вариант. На 16 януари по време на 82-то заседание на 7-то ВНС в 20:40 ч. Стефан Савов прочете от парламентарната трибуна тази декларация пояснявайки, че тя е израз на постигнат компромис между политическите сили в Комисията по външна политика. От текста бе отпаднал изразът „осъжда агресията“ и бе заменен с „разтревоженост”, „обезпокоеност” и прочие. Парламентът прие декларацията, но 64 народни представители от БСП гласуваха против, а 39 се въздържаха. Те не можеха дори дипломатично да кажат дума „накриво” на Съветския съюз, макар агресията да бе престъпен факт. Тази история има продължение.

През септември 2009 г. литовския парламент одобри поправки към наказателния кодекс на страната, с които въведе наказателно преследване за всички, които отричат или оправдават съветската агресия срещу Литва. Литовското законодателство преследва участвалите в агресията руски и беларуски военни, включително и с европейски заповеди за издирване и задържане. За литовците Съветският съюз винаги ще бъде държава окупатор и агресор. Към политиката на Кремъл те винаги ще се отнасят резервирано. Целта на руския десант на 11 януари 1991 г. във Вилнюс бе да се спре литовската независимост. Агресиите на Москва си приличат,защото се осъществяват по един и същ сценарий, който цели да спре нормалното развитие на страни и народи, да заглуши техния независим глас, да не допусне да се отклонят от съветската (руската) „зона на влияние”. За тази агресивност на Кремъл има различни обяснения – народопсихологически, идеологически, геополитически и стратегически. Обикновено истината черпи аргументи от всички тях. Безспорно е обаче, че руските политици, които не могат да подредят и оправят „като хората”, собствената си държава, обикновено поглеждат с хищни очи към съседни и чужди държави. Това бе специфичен феномен на съветската некадърност, а днес и на руската такава. Все в чуждото окото им е хвърлено. Но пък периодично историята ги сваля на земята. Точно това се случи, когато се разпадна СССР и изчезна от картата на света.

На 27 март 2019 г. Окръжният съд на Вилнюс постанови решение, в което Дмитрий Язов, бивш министър на отбраната на СССР, Владимир Усхопчик, бивш командир на Вилнюския гарнизон на Съветската армия, Михаил Головатов, бивш командващ специалните сили на КГБ, и 64 руски, белоруски и украински граждани бяха признати за виновни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, заради участието си в съветското нападение на 13 януари 1991 г. във Вилнюс. Подсъдимите получиха присъди лишаване от свобода до 14 години.
Според Русия съдебният процес е бил „политически мотивиран“ и е „опит за пренаписване на историята“, а между юли 2018 г. и април 2019 г. Следствената комисия на Руската федерация започна няколко наказателни производства срещу литовски съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването или постановяването на решението по т.нар. Дело 13 януари.

С приетата вчера Резолюция Европейският парламент застана на страната на Литва и осъди образуваното от руските правораздавателни органи наказателно производство и предприетите действия срещу литовските длъжностни лица като незаконни и в явно нарушение на принципите на правовата държава.

Гласувайки за тази резолюция аз изразих солидарност с Литва, с усилията на литовското правителство да разкрие фактите по трагедията от 11 януари 1991 г. Резолюцията призовава руските органи да оттеглят своите обвинения, а държавите членки да повдигнат този въпрос, когато общуват с руски политици.

Това бе важната вчера за мен резолюция и аз, напълно убеден в необходимостта от нея, я подкрепих. Сега чета, че у нас тя не се коментира, а повече се обръща внимание как са гласували българските евродепутати по резолюциите относно критичното състояние на климата и присъединяване на ЕС към т.нар. Истанбулска конвенция. Не одобрявам и двете резолюции.

Първата, за климата, истеризира проблема и го стоварва главно върху нас, европейците. В нея има много зелен екстремизъм, левичарско-либерални деструктивни идеи. Не случайно германските депутати аргументирано възразяваха на понятието „извънредно положение”, с което се описва днешната ситуация с климата в Европа. Положението е тревожно, предизвиква безпокойство, нуждае се дори от спешни действия, но не е „извънредно”. Далеч по-извънредно е то в Китай или Индия, но там такива резолюции няма да приемат и през следващите 50 години. А става дума за близо 3 милиарда население. Има в тази резолюция и безумни текстове от типа на този, който предвижда всички законодателни предложения в областта на климата да целят ограничаване на нарастването на температурите до 1.5 градуса по Целзий до края на столетието. Това са зелени фантасмагории. Пожелавам на днешните депутати да са живи до края на века, за да измерят резултата от гласуването си.

Ние, депутатите от ЕНП, настоявахме в резолюцията основното да бъде необходимостта от спешни мерки за ограничаване на въздействието върху климата на определени дейности, но без въвеждане на „извънредно положение”. Но загубихме гласуването. Същевременно като български евродепутат имам отговорност да не гласувам срещу интересите на моята страна. Затова и не мога да гласувам всяка зелена идиотия, която би създала допълнителни проблеми на българската икономика и респективно на хората в България, само и само след 80-години да спрем термометъра на мистичните 1,5 градуса. Няма да го спрем ние. Китайците могат да го спрат. Но зелените не атакуват комунисти. Не атакуваха те и режима на братята Кастро в Куба, който не даваше на кубинците да карат нови автомобили и старите им таралясници и до днес бълват дим чак до Маями. Чужд ми е зеленият екстремизъм, защото във всяка човешка дейност трябва да има разум и нормалност. Резолюцията бе приета и без моя глас.

Гласувах и против Резолюцията за присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола. Причината е повече от ясна. Тази конвенция противоречи на българската конституция. Българският конституционен съд има решение, в което се казва, че „въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.”
Това е целият проблем, защото в израза в конвенцията: „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“) става дума не за „пол“ като биологична категория, а за „пол“ („gender“) като социална функция. Така тя разделя биологичното и социалното измерение на пола и „излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид”. Но затова вече е говорено и писано достатъчно. Насилието трябва да бъде осъждано не по полов признак, а именно като насилие срещу човек – бил той жена, мъж или „хермафродит”, казано с думите на големия ни поет. Щом е човек и има упражнено срещу него насилие, то трябва законите на страната да санкционират това насилие. В България има такива закони.

СДС има ясна позиция по темата с Истанбулската конвенция и аз се придържах към нея. Избран съм за евродепутат от десни избиратели на които всякакви либерално-левичарски уклони и джендър залитания са им чужди. В случая постъпих според собствените си разбирания и според позицията на своята политическа сила. А те съвпадат и с позицията на България.

Толкова за вчерашния ден. А в понеделник в Европейския парламент ще се проведе конференция относно равносметката от Механизма за сътрудничество и проверка за България. В нея ще участват вицепрезидентът Илияна Йотова, главният прокурор Сотир Цацаров, зам.-главният прокурор Иван Гешев, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, представляващият Висшия съдебен съвет на Република България – Боян Магдалинчев, представители на Европейската комисия и членове на Европейския парламент. Със сигурност ще има какво да се коментира. Европарламентът работи. Депутатите също. Има гласувана Европейска комисия. България е част от най-добрият възможен днес свят.