Днес, 1 февруари 2025 година от името на Илия Лазаров – депутат в Европейския парламент от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Главен секретар на СДС, поднесоха цветя пред два паметни знака в Перник – паметната плоча в центъра на града на жертвите на комунистическия режим след 9 септември 1944 г. от Пернишка област и паметника на жертвите в лагера „Куциян“, и се поклоних пред паметта на мъчениците за демокрация в България.
Цветя на двете паметни места поднесоха Юлиан Ситарски – сътрудник на евродепутата Илия Лазаров и Стефан Маринов-народен представител от 14 избирателен район-Перник от парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 51-то Народно събрание и заместник-областен председател на СДС-Перник.
Мемориалният знак на жертвите на комунизма се намира до църквата „Свети Иван Рилски“ в град Перник. Според някои източници, от област Перник без съд и присъда са убити от т. нар. Народен съд 810 човека, а според други данни повече от 1300 човека.
Другият мемориален символ е паметникът на жертвите в лагера „Куциян“, намиращ се на половин километър от входа към лагера на смъртта. Изграден е от Съюза на репресираните в България и е открит от Президента на Република България Петър Стоянов (1997-2002 г.) през 1999 г.
В концлагера са въдворени множество политически опозиционери: монархисти, анархисти, демократи. В лагера отиват и голям брой артисти, художници, писатели и други културни дейци. Един от тях е и големият български писател Димитър Талев. Друг известен творец е художникът Владимир Егер-белогвардеец, емигрант в Перник след Октомврийската революция. Владимир Егер е въдворен в лагера „Куциян“ по обвинение, че е враг на народната власт, а години по- късно рисува огромния портрет на комунистическия вожд Георги Димитров, който посрещал всеки посетител в Минната дирекция. Писателят Владимир Свинтила също е въдворен в лагера по фалшиво обвинение в шпионаж.
Лагеристите са били принуждавани да извършват тежък физически труд, с минимални хранителни дажби. Дневният норматив е бил 7 000 тухли. Затворените са били настанени в бараки от по няколко човека, ако някой се опита да избяга, всички от неговата барака са били наказвани с побой, а в нередки случаи и с разстрел. В началото на 1948 година, от „Куциян“ е отделен нов концентрационен лагер към близкия рудник при село Богданов дол, който функционира до 1951 година.
Перник все още пази спомена за лагера на смъртта. Дълги години за него се е говорело със страх. Оцелелите още помнят времето прекарано в Куциян. Многобройни са историите, които се предават от поколение на поколение за разделените семейства и прекършените животи. В лагера влизат 3298 души, но излизат значително по-малко.
Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се отбелязва на 1 февруари с решение на българското правителство от 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997 г.) и Петър Стоянов (1997-2002 г.).
В мотивите се посочва, че 1 февруари 1945 година е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. нар. Народен съд. Той става знаков в негативен смисъл за нашата история, тъй като поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ. Освен тези хора, след преврата на 9 септември 1944 г. безследно изчезват хиляди българи.
„Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна”, посочват в писмото си до министър-председателя Бойко Борисов президентите Жельо Желев и Петър Стоянов.
В мемоарите на Царица Йоанна четем: „На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата им бяха депортирани…..
Министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун, изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България!“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер.“
Тези спомени илюстрират действителността на една от най-жестоките страници в съвременната българска история.
1 февруари 1945 година е датата, на която т. нар. „Народен съд“ произнася нечовешките си присъди към хора, представляващи елита на българската нация. Присъдите на противоконституционния съд са незаконни.
За периода 20 декември 1944 г. – 2 април 1945 г. съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са арестувани 28 630 души (това са официални данни, а според изследователи те са много повече).
Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен. По време на Нюрнбергския процес срещу Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди.
На 1 февруари 2025 г. се навършват 80 години от кървавия ден, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история.
Днес почитаме паметта и свеждаме глава в знак на уважение и почит към всички именни и безименни герои с надеждата, че тези времена и тези събития никога повече няма да се повторят.
В област Перник има много места, на които е имало лагери за инакомислещите – Куциян, Богданов дол, Бела вода и др. Там още звучи ехото от стенанията и мъките на измъчваните и избити невинни хора. Нека тази дата не бъде забравяна никога от поколенията и да не спираме да говорим за събитията, свързани с нея. Познаването на съвременната българска история помага на настоящите и бъдещи поколения да изградят дух на свободомислие и демократично действие.
Това е информация за част от избитите хора от област Перник след преврата на 9 септември 1944 г. и конкретно на 27 септември 1944 година на Кръстовден-между град Радомир и град Батановци в местността „Кривулете”:
1.Никола Миланов-офицер
2.Борис Тасев /Шликата/-чиновник военно комендантство
3.Георги Тасев /Шликата/-полицейски чиновник
4.Боян Мелнишки-адвокат
5.Богдан Попов-адвокат
6.Иван Марков-адвокат
7.Владимир Йонев-адвокат
8.Георги Радомирски-адвокат
9.Димитър Икономов-агроном
10.Иван Малинов-директор на банка
11.Никола Динев-книжар
12.Костадин Беловски-кмет на село Извор
13.Димитър Григоров-ст. стражар
14.Георги Дойчинов-стражар
15.Никола Милев-стражар
16.Драгомир Радибошки-стражар
17.Иван Адамов-следовател МВР
18.Васил Димитров-агент МВР
19.Асен Вучков-агент МВР кв. Върба
20.Димитър Галев-агент МВР кв. Върба
21.Серафим Топалов-ел. техник
22.Стаменко Миленов-служител МВР
23.Анани Николов-пенсионер
24.Милован Анев-баща на Никола Милованов
25.Аспарух Златарски-часовникар
26.Асен Чинарски-бакалин
27.Жорж Евстатиев-учител
28.Златко Михайлов-сержант
29.Иван Михайлов-учител
30.Райчо Кошаревски-подофицер и съпругата му Райна-домакиня На 1 февруари, в деня за почит на жертвите на комунизма, свеждаме глава пред паметта на репресираните невинни хора и припомням имената и дейността на забележителни управленци на град Перник-инж. Васил Радославов, Кирил Божурин, Малин Боснешки, допринесли съществено за развитието на града, региона и страната, но станали жертва на престъпния комунистически режим.
Инженер Васил Радославов е роден на 5.06.1897 г. в София. През 1923 г. завършва минно инженерство във Фрайбург, Германия и първото му назначение, като инженер е в рудник „Бели брег“. Работи там от 1924 г. до 1933 г., между 1933 г. и 1941 г. е технически директор на мини „Перник“, а на 26.02.1941 г. става главен директор. В периода от 11.04.1942 г. до 14.09.1943 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите. След това отново е директор на Държавни мини-Перник до съдбоносният ден 9 септември 1944 г. Сутринта Васил Радославов чува по радиото за новото правителство на Отечествения фронт. Виждайки през прозорците на Минната дирекция, че сноват много въоръжени хора из града, той сам отива в полицейското управление, обезпокоен за реда и сигурността на рудниците, като предава личното си оръжие. В късния след обяд пристига заповедта на новия министър на вътрешните работи Антон Югов, да се арестуват всички бивши народни представители, министри, кметове, полицаи като „врагове на народа“. На 10 септември 1944 г. в килията на пернишката милиция инж. Радославов „се самоубива“.
Кирил Божурин е роден на 09.09.1904 г. в с. Дивля. Назначен за помощник-командир на пожарната в Перник през 1928 г. и пожарен командир /така са наричани директорите на пожарната преди 1944 г./ от 1936 г. до септември 1944 г. Отивайки със съпругата си в пернишките хали на пазар, от самата опашка го вземат две цивилни лица, представили се от Народната милиция и повече никога не се завръща.
Малин Николов Боснешки е роден на 01.04.1879 г. в с. Студена. Кмет на град Перник е от 25.07.1924 г. до 03.05.1932 г. и при неговото управление Перник от село става град. Член на Демократическата партия, член на дружеството на запасните подофицери „Кракра“ и като честен българин той плаща с живота си през 1944 г. На 14 септември 1944 г. в дома му на ул. „Цар Борис“ №13 нахлуват милиционери и го арестуват на 65 годишна възраст. Води се „изчезнал“, което означава убийство без съд и присъда. Тази незаслужена съдба е сполетяла и неговия син Кирил Николов-28 годишен висшист.
Издадените присъди от Първи състав от т. нар. „Народен съд“ от 01.02.1945 г. са изцяло отменени с Решение № 172 на Върховния съд от 26 август 1996 година и с Решение № 243 на Върховния съд от 12 април 1996 г.
През 1998 г. в свое решение Конституционният съд приема, че „Народният” „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата […, а] е един извънреден съд с определени по време правомощия […]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“
Присъдите на „народния съд” са посочени като едно от престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от 38-то Народно събрание „Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен“.
Публикувам този исторически материал не за да отварям болезнена страница от историята на България, а за да отдадем заслужена почит на всички, които по своя и Божия воля са дали значим принос за развитието на град Перник и региона, както и да напомня, че политическите репресии, преследвания и убийства никога повече не трябва да се случват!
Успокой, Господи, душите на твоите мъченици! Амин. ????????????