Честит празник, България! Този ден е нашият достоен отговор на историческата несправедливост, разделила страната ни, поставила граница между един и същи народ, с една кръв и език, за да не позволи на България да бъде голяма и силна държава.
Поклон и респект пред достойниге и смели български държавници и всички, които се врекоха на това свято дело и не проляха нито капка кръв.
Поклон и пред княз Александър Батенберг, който застана на страната на българското Съединение!
„Ваше Височество, в този съдбоносен момент за вас има да избирате два пътя: пътя за Дармщат и пътя за Пловдив”. И като почака малко, завърши – среден път няма!”.
Настъпи тишина, а вънка тълпата, все тъй наелектризирана, викаше: „Да живее Съединението!”, „Да живее Княз Александър!”. Това беше гласът на народа.
И князът трябваше да се вслуша в него.
„Добре – решително каза той – аз съм с вас”.
Той подаде ръка на Стамболов.
Още същия момент Стефан Стамболов с вдъхновено лице побърза да седне на масата, натопи писалката в мастилото и почна саморъчно да пише княжеската прокламация към българския народ, която паметна прокламация завършваше с пасажа:
„Приемам от сега нататък да бъда и се именувам княз на Северна и Южна България!”
Общински вестник “Велико Търново”, бр. 18 и 19, 1940г.