ПОЗИЦИЯ НА СДС
Четвърти февруари 1997 г. е денят, в който се развърза възелът на политическата и икономическа криза, до които доведоха управлението на БСП и кабинетът „Виденов“.
Последствията бяха 24 дневна национална стачка, зърнена криза, огромна инфлация, глад, страх и неизвестност.
Новоизбраният президент от СДС Петър Стоянов устоя на опитана БСП да предложи ново правителство и така спаси България от гражданска война.
Четвърти февруари е датата, след която България най-сетне,със седем години закъснение спрямо другите бивши социалистически страни,потегли неотлъчно и сигурно по евроатлантическия път.
След пълната победа на ОДС на предсрочните парламентарни избори през април 1997 г., започнаха реалните реформи, които дадоха възможност страната ни да стане член на НАТО и ЕС. Това закъснение от седем години наваксваме и до днес и е основната причина дане можем да достигнем стандарта на другите европейски страни и все още да сме извън Еврозоната и Шенген.
Политически парадокс е, че 26 години след 4 февруари, част от виновниците за „Виденовата зима“ отново са на водещи позиции и дават насоки за развитието на държавата.
Политическа безпринципност е, че партии, които произлязоха от СДС и се определят като десни демократи, доскоро управляваха с БСП.
Политически цинизъм е да забравиш пораженията, които нанесе БСП на България, и да се прегърнеш с нея.
Опитите за размиване на лявото и дясното и политическата всеядност, няма да доведат до нищо добро.
Събитията от 4 февруари трябва да сепомнят като уроци за политическото достойнство, отговорност и воля за отстояване на интересите на България!