Интервю за вестник „Минаха тодини“
Андрей Гюров няма качествата да бъде президент
Не за първи път Иван Костов създава раздори в демократичното пространство, налагайки неподходящи фигури за най-високия пост в държавата
С поведението си ПП и ДБ обричат Илияна Йотова в безспорен фаворит в надпреварата за „Дондуков“ 2
СДС плати политически цената на грешките, извършени по време на прехода
През 1986 г. бях единственият българин, пожелал да следва в Киев, след трагедията в Чернобил
След Консултативен съвет при президента Петър Стоянов Народното събрание даде въздушен коридор на самолетите на НАТО и САЩ да бамбардират през 1999 г. Сърбия. Не можехме да останем безразлични към братоубийствената война, която се водеше там
Рано е да се каже накъде води България Румен Радев – от една страна наблюдаваме решения в полза на партньорите от НАТО, от друга сме свидетели на риторика в полза на Русия.
Илия Лазаров е роден през 1965 г. в София. Магистър е по международни отношения на Киевския държавен университет. Член е на СДС от 1991 г., като заема различни отговорни постове. През януари 1997 г. при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов го назначава за началник на кабинета си. Отговаря за международните контакти, КСНС, връзките с посолствата. Бил е народен представител от СДС в ПГ ГЕРБ-СДС в 45 НС. На 9 юни 2025. г. е избран за евродепутат от ГЕРБ-СДС. На 3 юли т. г. бе избран за председател на СДС. Лазаров е външнополитически експерт и анализатор, владее френски, испански, италиански, руски и английски.
Интервю на Румяна Стефанова
– Г-н Лазаров, най-важната политическа задача, която беше поставена пред Вас при избора Ви за председател на СДС, бе спечелването на президентските избори от демократичната общност. Андрей Гюров ли е обединяващата фигура вдясно?
– За съжаление – не. И това беше целта най-вероятно на Иван Костов, който го прави не за първи път – именно да създаде раздори вътре в дясно демократичното пространство, слагайки неподходящи фигури. В тази посока имаме редица прецеденти. Първият беше през 2006 г., когато трябваше да се издигне общ кандидат между СДС и ДСБ. Тогава имаше почти постигната договорка в лицето на президента Петър Стоянов и на Димитър Абаджиев от ДСБ за вицепрезидент. За съжаление Костов торпилира този процес с издигане на няколко неподходящи имена и накрая се стигна като компромис с кандидатурата на Неделчо Беронов, един изключително достоен човек, но за съжаление неконкурентна фигура в състезанието с действащия по това време президент Георги Първанов. Имаше и редица следващи такива случаи. Сега Костов закова името на Андрей Гюров и понеже подкрепящите го партии са негов продукт, не смеят да му откажат.
– Т. е. в лицето на Костов виждате сивия кардинал вдясно?
– Да! ДСБ е създадена от Костов партия с една сериозна част от голямото СДС навремето. „Да, България“ също е проект, който Костов създаде заедно с Иво Прокопиев, а чрез неговия близък пиар Найо Тицин се опитва да контролира „Продължаваме промяната“. И всичките тези неща – инженерството, което той прави да ги събира и разделя, както са в момента, включително и заковаването на кандидатурата на Андрей Гюров, за какво ви говори? Самият Андрей Гюров чисто като личност няма качествата да бъде президент. Аз винаги разглеждам една кандидатура за президент, дали чисто като човек може ли да се справи с тази задача. Понеже познавам много добре президентската институция, бях от първия до последния ден на мандата на Петър Стоянов негов началник кабинет, аз съм убеден, че Гюров няма качествата за този пост. От представянето му преди няколко дни ние видяхме само една дълга реч от клишета без никаква конкретика. Ако ви задам въпроса: „Какво точно каза той?“, трудно можете да ми отговорите. Аз също няма да мога да ви отговоря. Неговият вицепрезидент Георги Кандев, който е дългогодишен служител на МВР, тотално не подхожда за поста. Най-важната функция в нашата конституция на вицепрезидента е, ако президентът не може да изпълнява своите функции поради една или друга причина, вицепрезидентът да стане президент. Я си представете Георги Кандев в ролята на президент. Той едно цяло изречение не може да направи. За съжаление това е реалността. Ние затова предлагахме да седнем на масата, да обсъдим общи кандидатури. Има сериозни възможни кандидатури, хора, които биха били достойни за президентския пост. Ще ми кажете, че Гюров е бил министър-председател и се е справял със задачата. Аз казвам тука – не! Той имаше големия късмет, че негов началник кабинет беше Румуна Бъчварова, един сериозен човек, с много големи познания за лостовете на държавното управление и де факто тя управляваше държавата, а той беше чисто и просто една фасада. Имаше големия късмет да има за външен министър опитен дипломат в лицето на Надежда Нейнски, така че не му се налагаше и в сферата на външната политика да мисли. Затова неговият мандат не беше успешен. А Георги Кандев като главен секретар на МВР взе най-правилното решение – да не пречи на структурите на полицията да си свършат работата по време на изборната кампания.
– Как си обяснявате мълчанието на ГЕРБ, г-н Лазаров? Възможно ли е претендентът им за „Дондуков“ 2 да е самият Бойко Борисов?
– Не искам да говоря от името на колегите от ГЕРБ. Ако те издигнат кандидатура за президент, естествено като коалиционни партньори в рамките на този парламент, че ние ще я подкрепим. Мисля, че те имат достатъчно фигури, които биха могли да издигнат, и смятам, че би било добре да издигнат. От друга страна, аргументите, които бяха изложени от г-н Борисов на националното съвещание на ГЕРБ, също имат своята логика. При това разединение на демократичния спектър и при това нежелание на колегите от ПП, ДБ да влязат в каквито и да е нормални разговори, тяхната подкрепа за тази несъстоятелна двойка Гюров-Кандев, обричат изборите де факто кандидатурата на Илияна Йотова да бъде безспорен фаворит. Друг е въпросът, че самата г-жа Йотова има доста силен европейски профил. Тя беше 12 години евродепутат и се ползва с авторитет и добре мнение за нея от колегите в Европейския парламент. От друга страна не може да бъде сложен знак на равенство между нея и „Прогресивна България“, които тепърва налагат своите авторитети. Колкото до това дали Бойко Борисов би бил предентент за президентския пост, си е негово лично решение. Аз съм имал разговори с него, не е споменавал да има такова намерение.
– В момент на упадък на синята идея навремето президентът Петър Стоянов нарече СДС „разбитите авари“…
– Не беше така. Не ги нарече „разбитите авари“. Това е именно от интригите, които завъртя навремето Иван Костов. И не беше в период на упадък, а когато СДС загуби парламентарните избори и НДСВ със Симеон Сакскобургготски стана първа политическа сила. Тогава Петър Стоянов даде пример от историята как разбитите авари не са били изтребвани, а са били използвани от победителите с опита си в управлението. Идеята на Стоянов чрез този исторически пример беше да няма политически чистки, а да има приемственост. Но когато се извади от контекста тази фраза, беше много удобна, за да може Иван Костов да оправдае неговата лична неподкрепа за кандидатурата на Петър Стоянов за президент. Той тогава постави няколко изрични условия, едното от тях беше да няма подкрепа от страна на ДПС за президента Стоянов, с което го обрече на практика да загуби изборите.
– Как гледат редовите седесари на „прегръдката“ с Борисов? Ползи или повече негативи донесе коалицията с ГЕРБ?
– Аз не бих казал, че има негативи. ГЕРБ е една голяма център-дясно партия от народен тип, каквото е например Народната партия в Испания или християндемократите в Германия. Всяка по-голяма партия има естествено различни течения. СДС така се структурара в последните 15 години, че остана дясна консервативна партия – малко по-надясно. Ние имаме естествен партньор. Да, има няколко колеги, които не са доволни, те си изказват своето мнение и по места се случва да има напрежение и да не сработват, но истината е, че в идеологически план нямаме различия с ГЕРБ. Нямаме различие нито по отношение на вътрешната политика, имам предвид икономическата, нито по отношение на външната и европейската политика. Сътрудничеството не се мери на кантар дали има ползи или няма ползи. Ние сме, така да се каже, по-десният партньор в рамките на тази коалиция и отстояваме тези десни икономически и политически принципи и сътрудничеството ни през всичките тези години е било полезно.
– Повече от две поколения свързват синята партия най-вече с антикомунизма. Защо обаче в последните години се връща носталгията към времето на Тодор Живков? Къде сбъркаха демократите от прехода?
– Истината е, че основната идея, историческата мисия на СДС, беше да се извърши именно прехода от комунизъм, социализъм както тогава се наричаше, към капитализъм – т.е. пазарна икономика. Това нещо до 1996 г. беше стопирано по различни начини. От 1997 г. нататък правителството на ОДС заедно с премиера тогава Иван Костов и с президент Петър Стоянов и с мнозинството в парламента от 136 депутати на практика извърши този преход – смяната на собствеността от държавна в преобладаващо частна собственост. Това беше най-важната част от прехода. В геополитически план подадохме кандидатурата за членство в НАТО по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски, начначен от Петър Стоянов, с което сложихме началото на нашия европейски път. България, ако беше изпуснала февруари 1997 г. да подаде кандидатурата за членство в НАТО и се беше забавила само с няколко месеца, щяхме да бъдем и до момента извън Европейския съюз. Всичките тези действия на практика бяха финализирани на 1 януари тази година с приемането на еврото за официална валута на България, а преди това с окончателното и пълноправно членство на България в Шенгенското пространство. Естествено този преход, тази мечта си имаше своята цена. Ние платихме политически цената на грешките, които извършихме по време на този преход. Не е лесно да се сменя политическата и икономическата система. Правят се грешки, имаше доста корупция, което е самата истина, имаше доста клиентилизъм, което също е абсолютно вярно. И всичките тези естествени човешки пороци, които се пораждат и ги има винаги, създадоха усещането за несправедлив преход. Но на практика ние преминахме от дирижирана комунистическа икономика с преобладаваща държавна собственост към пазарна икономика, или казано простичко към капитализъм. Благодарение на това днес сме част от нормалния европейски свят, а не от азиатския, където доминират олигарсите. При нас много се говори за олигарси, но на практика тези богати българи са далеч от това, което отговаря на разбирането за олигархия. Олигархията я има действително в някои азиатски държави, включително и Русия, където има реални сраствания между икономическа и политическа власт.
– Завършили сте международни отношения на Киевския държавен университет. Как влязохте 1991 г. в СДС?
– На 1 септември 1991 г. започнах като доброволец в СДС. Отговарях за изборите. В Киев отидох 1986 г. след чернобилската катастрофа. Аз бях приет в Икономическия университет в София, имаше две места за Киев за международни отношения и се кандидатстваше с френски и аз бях единствен кандидат. Никой не искаше да ходи в Киев. Дори чиновниците в Съвета за висше образование тогава се опитаха да ме разколебаят, защото знаеха, че Чернобил е на две крачки, дето се казва, от Киев. Аз си го взех това решение, отидох и не съжалявам, защото подготовката, която получих, е доста добра.
– През 1997 г. сте назначен за началник на кабинета на Петър Стоянов. Какво се случи в нощта на 24 май 1999 г., когато самолетите на НАТО бомбардираха Сърбия? Неочаквано ли беше това нападение и каква беше реалната заплаха за България – тогава все още не бяхме член на Алианса?
– Имахме информация, че предстои това действие и трябваше да се вземат решения за даване на въздушни коридори на партньорите от НАТО и САЩ. Президентът Стоянов тогава свика Консултативен съвет, на който беше взето решение да се даде разрешение от Народното събрание. Йордан Соколов свика извънредно заседание на парламента и беше дадено такова разрешение. Нямаше драма. Ние знаехме, че като страна, кандидатстваща за член на НАТО, трябва да бъдем лоялни партрьори. Това нападение беше вследствие на всичките тези войни, които се водеха в бивша Югославия. Това беше един цял период в началото на 90-те години на ХХ век, който тръгна първо с отделянето на Словения, после на Хърватия с големи проблеми, босненската война. Всичките тези кръвопролития и братоубийствени войни, които се водеха там и които на практика затваряха нашия път към Европа. Така че за нас тогава беше ясно как трябва да постъпим, нямахме никакво колебание. Да, имаше напрежение в тези времена, имаше няколко сбъркани ракети, които паднаха на територията на Бългирия – за щастие без фатални последствия. Но това е решение, което трябваше да бъде взето и си пратихме цената, тъй като българският народ е свързан със сръбския, има много близки отношения, но това не означава, че трябваше да подкрепим управляващите към онзи момент в Сърбия. Ние подкрепихме демократизацията на Сърбия.
– Като президент Петър Стоянов се ползваше с авторитет и в България, а и извън страната. Защо загуби изборите през 2001 г., и то от кандидат на БСП?
– Аз преди малко ви споменах една от причините. Това беше императивното вето, така да се каже, от страна на Иван Костов, който въпреки че не беше по това време председател на СДС, де факто контролираше партията, че ако имаме споразумение с ДПС за подкрепата, той няма да даде подкрепата на СДС. По време на цялата кампания тогавашният главен секретар на СДС, който беше негов доверен човек, обикаляше и казваше, че „Петър Стоянов не е нашият кандидат“. Тезата за „разбитите авари“, която вие споменахте, и много други. Имаше „приятелски“ огън от тази страна плюс 300 000 гласа от ДПС, които не дойдоха за нас, а отидоха при Георги Първанов. Това предопредели загубата на президента Стоянов.
– В момента сте евродепутат. Равностоен партньор ли е България в ЕС или гледат на нас като на бедния балкански роднина?
– Нямам усещане да гледат на нас като на беден балкански роднина, напротив, колегите гледат с уважение на България, като на едно малко бижу, което е неразкрито. Аз съм в една интер група, която звучи малко екстравагантно – „Вино, качествена храна и спиртни напитки“, но това е една голяма индустрия в Европа. Тъй като съм член и на Комисията по международна търговия и Комисията по земеделие знам колко хранително-вкусовата и питейната индустрия са важни за Стария континент. Това са защитените географски наименования. За съжаление там не сме силни, защитили сме само горнооряховския суджук. Но във винената индустрия, в спиртните напитки сме силни. Ние сме много интересна туристическа дистинация и не само море. Има доста интереси към нашия СПА туризъм. Ние сме втората държава по количество на минерални извори, нещо което малко се знае. № 1 в Европа сме по производство на черен хайвер, № 2 по производство на патешки и гъши дроб. Колегите гледат с голям интерес на България, имат уважение. България е абсолютно равнопоставен и пълноправен член на ЕС. Така че не сме втора категория и си устояваме интересите.
– Каква е вашата лична кауза там?
– За България специално няколко са. Едно от тях е да се популяризират хубавите неща за страната и най-вече да си гледаме нашите икономически интереси. Предстои например отново да защитим розовото масло и нашата роза дамасцена, тъй като има определени среди от зелените специално, които се опитват да изкарат, че има вътре вредни вещества и да се забрани добива на розово масло. Така че това е битка, която предстои в близките години. Освен това държим много на интеграцията на Северна Македония в рамките на ЕС и тя да си спази поетите ангажименти – да влиза не на базата на конфронтация с България, а на базата на едно взаимно уважение и партньорство.
– Навремето имаше една песен на Тодор Колев „Как ще ги стигнем американците“, е… само европейците. Имате ли отговор на този въпрос, като имам предвид, че като стандарт на живот сме доста далеч от европейските държави?
– Не бих казал, че сме толкова далеч от европейските държави. Това е една митология, която ни се насажда. И в Европа има и по-богати квартали, и по-богато живеещи хора, и по-бедно живеещи хора. Стандартът на живот в България в големите градове, там където има доста предприятия и работа, е съизмерим със стандарта на живот в произволно взета точка в Европа. Това, което обаче имаме като наследство и демографската диспропорция, е нашите пенсионери живеят по-зле от европейските. Това се дължи на много икономически фактори. Също така имаме и малцинствени групи, които живеят доста по-зле отколкото в другите държави от Западна Европа. Но като цяло активната част от населението получава съизмерими доходи. Даже бих казал, че качеството на живот в България понякога е доста по-добро от това в редица подобни европейски градове.
– Накъде върви България след идването на Румен Радев като премиер на държавата – на изток към Русия или запазва евроатлантическата си посока?
– За мен е още рано да се каже. Наблюдавам, че има известен опит за така да се каже дуалистично поведение и към едната, и към другата страна. Това е често срещано политическо решение в историята на България. Включително и цар Борис Трети го е имал този подход. Ще видим във времето как е. Имаме определено пронатовски и просъюзнически решения, които взима това правителство. Моят чисто обективен анализ – не като политически лидер, а като познавач на международните отношения, е че наблюдаваме решения на Румен Радев в полза на нашите партньори, а от друга страна сме свидетели на една риторика, която е в полза на Русия. Нека да дадем време и да видим как ще се случи. Тепърва предстои на тази нова формация „Прогресивна България“ да се определи към кое европейско семейство ще членува, накъде ще се насочи, как ще си партнира с другите в Европа. Така че за мен е все още много рано. Мисля, че след президентските избори ще има изкристализиране и в началото на следващата година ще може да се говори по-контретно за това каква ориентация би имал Радев.